Милетич, Любомир
| Милетич, Любомир | |
|---|---|
| болг. Любомир Георгиев Милетич | |
 | |
| чачома чись | якшамковонь 14 чи 1863[1] эли якшамковонь 13 чи 1863[2] |
| Чачома тарка | |
| Кулома чись | аштемковонь 1 чи 1937[1][3][4][…] (74 иеть) |
| Кулома тарка | |
| Мастор | |
| Важодема ёрокчизе | келеньсодый, антрополог, историксь, славист, университетэнь тонавтыця, филолог, этнограф |
| Тетязо | Q12276573? |
| Авазо | Evtimia Mileticheva[d] |
| казнеть ды медальть | |
 Любомир Милетич | |
Любомир Георгиев Ми́летич (чачсь 1863-це иень якшамковонь 14-це чистэ, Штип, Османской империя (ней — Македония) — кулось 1937-це иень аштемковонь 1-це чистэ, София, Болгария) — болгарэнь учёной, филологиянь ды историянь тонадей.
Тевензэ
[витнемс | витнемс лисьмапрянть]- Милетич Л. Болгарские говоры чепинских помаков. — СПб.: тип. Академии наук, 1908. — 9 с.
- Успенский Ф. И., Флоринский Т. Д., Милетич Л. Надпись царя Самуила. — София: Държавна печатница, 1899. — 20 с. — (Отт. из: Известия Рус. археол. ин-та в Константинополе. – Т. 4, Вып. 1).
- «Членът в българския език» (1887)
- ражнения, текстове из старобългарските паметници и речник» (1888)
- «O članu u bugarskom jeziku»
- «Старобългарска граматика с упражнения, текстове из старобългарските паметници и речник» (1888)
- «O članu u bugarskom jeziku» (Загреб, 1889)
- «Нови влахо-български грамоти от Брашов» (1896)
- «Дако-ромъните и тяхната славянска писменост. Часть II. Нови влахо-български грамоти от Брашов», Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3—152.
- «Старото българско население в Североизточна България» (1902)
- «Das Ostbulgarische» (Вена, 1903)
- «Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache» (Вена, 1911)
- «Коприщенски дамаскин. Новобългарски паметник от XVII век», Бълг. старини, кн. II, София, (1908)
- «Разорението на тракийските българи през 1913 година», Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб «Тракия» — София, 1989 г., София.
- «Свищовски дамаскин. Новобългарски паметник от XVIII век», Бълг. старини, кн. VII, София (1923)
- «Седмоградските българи и техният език» (1926)
- «Движението отсам Вардара и борбата с върховистите по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеев, Сава Михайлов, Хр. Куслев, Ив. Анастасов Гърчето, Петър Хр. Юруков и Никола Пушкаров; съобщава Л. Милетич», София, Печатница П. Глушков, 1927, поредица «Материали за историята на македонското освободително движение», Издава «Македонският Научен Институт», Книга VII.
- «Единството на българския език в неговите наречия» (1929)
- «Документи за антибългарския действия на сръбските и гръцките власти в Македония през 1912—1913 г.» (София, 1929)
- «Към историята на българското аналитично склонение» (1935)
- «Изследвания за българите в Седмиградско и Банат» (1987 — посмертное издание[6])
Невтевкст
[витнемс | витнемс лисьмапрянть]- Милетич, Любомир // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
- Чл.-кор. Иван Дуриданов, Значението на Любомир Милетич за развитието на славистиката в България, Македонски преглед, XIV/2, 1991, с. 96 – 102
- За Милетич в блога на Александър Гребенаров
- Коста Църнушанов, Академик Любомир Милетич и списание „Македонски преглед“ , Македонски преглед, година XIV/2, 1991, с. 79 – 81
- Любомир Милетич – страница на Тракийско дружество “Антим Първи”
- Ст.н.с. к.ф.н. Иван Кочев, Любомир Милетич и проблемите на българското езикознание, Македонски преглед, XIV/2, 1991, с. 72 – 79
Лисьмапрят
[витнемс лисьмапрянть]- ↑ 1,0 1,1 http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Miletich.html
- ↑ Архив изобразительного искусства — 2003.
- ↑ Энциклопедия Брокгауз (нем.)
- ↑ Bibliothèque nationale de France идентификатор BNF (фр.): اوپن ڈیٹا پلیٹ فارم, платформа відкритих даних, платформа открытых данных, plateforme de données ouvertes, piattaforma di dati aperti, Opendata-Plattform, otevřená data platforma, åben-data-platform, տվյալների բաց շտեմարան, platforma za odprte podatke, plataforma de datos abierta, plataforma de dados aberta, платформа адкрытых даных, платформа на отворените данни, platforma otwartych danych, ашық деректер платформасы, ачык маалыматтарды платформа, açıq məlumat platforması, ochiq ma'lumotlar platforma, açık verilerin platformu, платформа отвореног података, platforma otvorenih podataka, platforma otvorenog podataka, platforma otvorených údajov, πλατφόρμα ανοικτών δεδομένων, platformu atklātā datu, platforma atvira duomenų, platvormi avatud andmete, avoimen datan foorumi, nyílt adatok platformja, პლატფორმა ღია მონაცემები, платформа за отворени податоци, нээлттэй мэдээллийн тавцан, platformă de date deschise, platformo de malferma datumoj, open data platform, плятформа адкрытых зьвестак, Усьтэм даннойёслэн платформазы, асыҡ мәғлүмәт платформаһы, açıq malümat platforması, açıq malümat platforması, ачык малюмат платформасы, öppen dataplattform, платформаи додаҳои боз, ачык кӧргӱзӱлердиҥ платформазы, гом бæрæггæнæнты платформæ — 2011.
- ↑ Deutsche Nationalbibliothek Record #118783920 // Общий нормативный контроль (GND) (нем.) — 2012—2016.
- ↑ София: Наука и изкуство, 1987.